About Me

Find me on Facebook | Follow me on Twitter | Send me an email  
roddy-bg My name is Radostina Georgieva, "Roddy".
I live in California.
I enjoy travelling, reading books, listening to music, going to the movies.
I am constantly looking for ways to challenge myself, learn, and grow.

Navigation

My Websites

Маркиза Дьосадова Фонмазохова

Чувството за собственост на може без кръв

Помогни, помогни, ако можеш със нещо
Ползвай вибратор, измисли го най-сетне
Изглеждаше толкова изкусително вещ
Ела, довърши ме дори в тоалетната!

Ела, завържи ме, запуши ми устата,
Изритай ме здраво, продължи със шамара,
Заключи ме, пусни силно чешмата,
Припомни ми за всички садисти кошмари

Благодаря ти, обичам те, тихо ще кажа
И ще бъда щастлива, посиняла от бой
Кръв ще тече от устата ми даже
И ти ще останеш завинаги мой.

***

Геронтофилска-оптимистична

Обичам да го правя с господа на възраст,
Ще кажете – „Това е пълна гадост!”
Аз мисля, че е нужна само дързост,
Какво тук значи някаква си младост.

Когато остареят е по-лесно,
Когато остареят са влюбчиви
Ще кажете това: „Добре, но не е честно”
А честно ли е с юноши пъпчиви?!

Дори и стари, даже със бастуни
Обичам да ги галя много нежно
Да дърпам на нагона нежно струните
Да ми разписват чекове платежни

Не крия – старците са моята слабост,
Със ишиас, с милиони шипове, с лумбаго
Какво тук значи някаква си младост
Когато ми споменават в завещание
Когато дават мило-драго.

***

Sic Transit

А-а-а-а…а!
Раздра в квартала тишината.
Ох, ох, ох, да, да, да!
Той бе шофьор, а медсестра жената

„Не спирай, давай, страшен си, о да!
Така е супер, давай още малко!”
Отгоре после заплющя впда
И на комшията му стана жалко.

Комшията до изгрев плака,
Измъчваха го спомени предишни,
Жена му хъркаше доволно в мрака
Безформена, спокойна и излишна.

***

Ей, ще ти разваля семейството
Обувай си панталоните и бягай
От моето перверзно въздействие
Не се усуквай и не се протягай

Отивай си при жена  ти, законната,
Поплачи, покай се и ще и размине
Изпуши едно БТ на балкона
И като дим спомена ще замине

И тя ще поплаче, пък ще те приласкае
А аз в кожата си едва ще се побера
Като знам, че задникът и е голям, а отпред дъска е
Използвай момента, отвори я на моите номера

Отивай си, спасявай се бързо
И те съветвам да ме забравиш
Иначе разводът ти е в кърпа вързан
Чао и бързо да се оправиш

***

Помниш ли, помниш ли стария чвор?
Стария чвор със сланините пищни
Гние мизерника, опандизен в затвора
Начели го, спипали много мангизи излишни

Много крадеше тлъстия чвор
И се наливаше като мях – без почивка
Нека гние сега във затвора,
Помниш ли как повръщаше в мивката

Имаше гадна и мазна усмивка
С курви се мъкнеше стария чвор
Въртяха му свирки, масажи, разтривки
И вонеше на тор, на кенеф, на обор.

Не, не ми пука, че се скапва в пандиза
По-гаден чичо едва ли съм виждал
Само един път да пипна мангизите
Затова ще му ида в затвора на свиждане

***

Остави вратата отключена

Остави вратата отключена
Аз ще дойда без да си чакал
Ще гъргорят вибратори включени
Мастурбирал си, знам, и си плакал

Ще ме стрелнеш през мигли, лъстиво
И в леглото ти мигом ще скоча
Ще е кърваво, потно и диво
А нагона – вулкан ще клокочи

Ще се бършем с чаршафите мръсни
Време няма да губим за миене
Ще блестим изпотени и лъснали
Ще скимтиш, ще ти бъде до виене

След това ще си тръгна обаче,
Да съм с други мъже съм орисана
По петите ми, знам, ще се влачиш
Мазен, тлъст, изпотен и вмирисан

***

Из „Ескимоски песни”

Да ме проснеш на мръсния сняг
Се примоли във тихата привечер,
Да преплувам до другия бряг
Под леда, да моржуваме искаше сиреч

„Посиняла те искам” – ми каза
„Да ти бие сърцето до пръсване”
С овча лой след това ме намаза
И се втренчи ми срамотиите лъснали

„Трепери, трепери, хайде още!”
И чинето ми тракаше страшно
Бях куп жалък от морави мощи
Плюех жлъчка и гадост стомашна

Ти се хилеше с поглед тюленски
Най-подир върху мен се нахвърли
как вонеше на мускус еленски
И на лой, и на кучешко пърлено

***

Следобедна тирада на един застаряващ джентълмен

Бедрата ви са асансьор към ада
Гърдите ви грехът е ваял
Госпожице, тъй апетитна и тъй млада
Не помня да съм бил така замаян

Очарователен сте, стари господине
Но славословия таквиз не ви приличат
Нито на славата, нито пък на годините
Не ви е здравословно да обичате.

Как да спечеля вашето разположение
Едничка думичка кажете само
О, как привличаме това телосложение
И тези устни, колене, туй рамо

Ех, романтични ми, незнаен господине
За болката ви мисля има лек
И не един през мен до днес е минал
Платил в кеш или със чек

Дете, нима такова нещо се купува
Та аз безумно те обичам?
Ако ще ми губиш времето с умуване
Не ще склоня да се събличам

Във щедростта ми дъще довери се
Треперя цял, какво съкровище
Сърцето как тупти, сърцето ми разби се….
И клетият пое към старото семейно гробище

***

Младежка

В автобуса той седна до мене
А автобусите знаете друсат
Ръката си сложи на моите колене
А беше натъпкан и стар автобуса

***

Аз искам да те помня все такъв
Посърнал, озлобен и скучен
Прехапал устните до кръв
Да се налагаш сам с маркуча

Аз в теб обикнах идиота
И два живота ще са малко
Във раните ти да наливам йод
Да те теша със плътски залъгалки

Прости ми, че се смея всеки път
Когато те намеря да скимтиш
В ръката сграбчил жилав прът
Като прескъп и свят фетиш

Аз искам да те помня все такъв
Посърнал, озлобен и скучен…

***

Той ме примами е подлез един
Порутен, без крушки, с три педи вода
Наглед бе почтен господин
Попита ме „Искаш ли?”, казах му „Да”

Екстравагантна любов му викат на това
Но от баба ми знам, че веднъж се живее
Доволен остана и той от лова
А вятърът зимен си вее ли, вее…

Оправи си шапката, панталона си вдигна
Извади от чантата пачка голяма
Погали ме нежно, чаровно намигна
„Приберете парите,” – отвърнах – „мосю, аз съм дама…”

Аз ще смеля онуй що в земята отива
По безсмъртие беше ми ти упражнение
И оглозган – тя материята пак ще е жива
И какво че в едно изпражнение?

***

На една стриптийзьорка

Да се съблича бях виждал единствено мама
И снощи когато те зърнах, примрях
На сърцето и члена ми стана ти дама
От вълнения странни едва не умрях

Сън изгубих, отслабнах, не ми се приказва
Тази твоя усмивка и въобще – маниерите
Ела и на мене цял живот ми показвай
Как летят сутиени, чорапи, как плющят жартиерите

Така остани – с достойнство по токчета
Ще науча на руски Есенин и Бродски
И какво че ми викат „на мама идиотчето”
До смърт те желая, безумно, идиотски

***

Сред природата

Бях отишъл на риба веднъж
В диво, глухо и тихо поречие
Чух извика във гръб някой „Дръж”
И в шубрака завчас ме повлече

Бяха две, ала бяха за двеста
И разбирате всичко забравих
Самодиви ли бяха, русалки посестрими
Какво се сетите, всичко ми правиха

Ще попитате улова спорен ли беше
Забравих за риба, забравих за стръв
Само страшно ме тялото после сърбеше
И се чешех, и дръгнах, и драпах до кръв

Какво се оказа със тези фриволници
Освен, че без риба прибрах се със въшки
Те били болни от близката болница
За болести срамни и женски, и мъжки

Изгоря ми семейството, а аз се оправих
И често си спомням за онуй похищение
Лошото до капка кълна се забравих
И пак ме обзема рибарското щение

***

Обичам във дъжда да ровя за червей
Така се отпускат горките ми нерви
Че всичко забравям, с пръстта се заравям
И хрускам, дебели и тънки, в натюр или с някаква плънка

Обичам и супа от млади хлебарки
Подправена с лой от вонлива лисица
Стават такива вълшебни попарки
Че омитам по три-четири пълни паници

И тънко нарязан суджук от обрезки
От невестулки и таралежи крачета
От коремче на пор и от прилепска слезка
Във сос от накълцани малки мечета

Обичам ужасно кондор по хайдушки
Тъй кисел, тъй жилав, тъй алангле
Ще те приготвя съкровище, ако ме слушкаш
И подвижно от бръмбари, полуживо суфле.

***

Две дечица сред горица
Весело играли
Други две цветенца брали
В китната горица

Ала ловния сезон започнал
И на кука за шаран
Се надянал много точно
Малчуган и бил… одран

Другият попаднал в мрежа
Заиграл се там със рибки
Няма го сега младежа
Свършил до брега, на плитко

Във гората със куршум
Бил ловец човекът, майче
Пуф-пуф-пуф и дум-дум-дум
Гошко гръмна като зайче

И четвъртия, последен хулиган,
Дето брал общинските череши
Го улучили с патрони за глиган
Боже, колко груба грешка

И във детската градина
От четвърта образцова група
Четири граждани на нашата родина
Днес са четири малки трупа

***

Ей така, заваля изведнъж
В парка бяхме на пейката
Ти ми каза „По-нежно го дръж”
Колебах се дали да офейкам

Заваля изведнъж, ей така,
Заваля и на мократа пейка
Под полата ми пъхна ръка
Влажна и хлъзгава вейка

По челото ми струйка течеше
Беше влажно и вътре, и вън
Той възбуден и мокър мучеше
Вкопчих се в някакъв пън

Сред природата сексът е чуден
Под дъжда се награбихме значи
Той не бе нито бърз, нито муден
А на мен от кеф ми се плачеше

Подгизнали, дишахме тежко
А дъждът упорито не спираше
По лицата със пъпки младежки
… а в храстите мъж онанираше.

***

Ти не си жена, ти си празник
Тържество на плътта и мерака
Сравнени сме полилей и газеник
Но ела, поседни на матрака

Така ме прикотка в нощта сребропръстта
В кревата си мръсен, кревата ергенски
Обзе ме резонното чувство на мъст –
Перверзен кретен, Казанова магхленски

Какво пък, си казах, поне ще ме помни
И пуснах на воля сатирската страст
„Изглеждаше толкова тъпа и скромнна,
Че си пълно дърво бих се хванал на бас”

И тека оттогава всеки ден ми се моли
Не го хваща ни дрямка, мучи и линей
Колко кафета, колко торти и коли
Му костваше тази светла нощ с полилей

***

Той

Той онанираше във подлеза на ЦУМ
Бе мокро, горе бе валяло
Потърсих някаква по-топла дума
Скимтеше той самотника и страдаше до бяло

„Да ти помогна с нещо”-
Доближих го плахо
„Ох, ако те добарам…”
каза ми човекът
Обзе ме някакъв безпочвен страх,
Но той предложи ми цигара

Оттам го придружих до гарата
Приседнахме на мръсна пейка
Да му говоря мръсотии ме накара
Вълнувах се и тръпнах като вейка

„Голяма кучка си” – ми каза и ме щипна
Така завърши тази случка
И само трипер дето пипнах

***

В една дискотека танцувахме блус
Той ме обгръщаше като буйна лоза
На мене се спря – защото имаше вкус
Шепнеше ми нежно „Ше ти скъсам гъза”

За калината стройна и явора кичест
Си припомних лирични куплети
Бях забравила свян, бях забравила чест
Със крака във краката му вплетени

Бързо свърши протяжният блус
А в очите ми блесна издайна сълза
Ще запазя по-дълго аромата му мускусен
Бе обещал да ми скъса гъза

Задушно беше, телата ни лепнеха
Клони бе свела млада бреза
Птици заспали литнаха сепнати
Ухото ми нежно облиза и каза
„Ей с’а ще ти скъсам гъза”

***

Изповед на една стопаджийка

Стоях сама на магистралата
Отникъде кола не се задаваше
Един арабин бях обрала
И бледността ми снощна ме издаваше

Накрая случих на един москвич
Едва се вмъкнах във бараката
Човекът ми се стори пич
А беше студ, та майката си тракаше

И както бях от снощи изтощена
В невинна дрямка се отпуснах на седалката
Обаче оня скоро ме приклещи
В ухото ми изсъска „Духай, малката”

Нещастник, да не съм му левакиня
И честен кръст, аха да свърши го ухапах
Жена му сигурно не духа, домакинята…
И от обида горестно заплаках

***

Предупреждение

Ще си сложа зелената рокля
Ще си обуя най-тънките токчета
Ще се изруся, ще се среша на мокро
И ще ти изпия всичките сокчета

Като ме видиш ще ти изкочат зъркелите
Ще източиш врат като щъркел
Адамовата ябълка ще ти заиграе
Да те хване мерак, да се не трае

Да забравиш и колежката, и комшийката
Да не ти е сладка ни бирата, ни ракииката
Да си речеш: „Гледай я ти завалийката,
Каква е засукана гиздосийката.”

Само, ако не ме уважаваш
И не ме бръснеш за слива
Да знаеш, че си го заслужаваш
То тече, тече, па взе да прелива!

Да знаеш, че ще взема да се издокарам
С кола ще ме взимат и ще ме карат
Ще цъкат и ще ме зяпат като чалдисани
Така че мисли му и вземи да се даврандисаш

***

По жътва

По жътва бе, прежуряше отгоре
Бе време за плодене, пот и страст
Във жегата меракът ме пребори
А въздухът миришеше на сласт

Жетвар размахваше ръкойка
А мускулите му трептяха като луди
Не си поплюх и повалих го бойко
О, бе като вулкан, като кипящо чудо!

Бе лепкаво и потно, беше пладне
Сега се чудя как сме оживели
От срам до нас човек припадна
Въртяхме се като споени манивели

Слънчасали, изнемощели се спряхме,
когато стане време да се връщаме
миришеше на изгоряло, явно че прегряхме
тогава ме обзе небивал порив за повръщане

***

Меракът на самотника

Като си взема заплатата утре,
ще напълня колата с бензин,
да не видят съседските мутри,
ще отпраша към първия секс-магазин.

Ще си купя каквото душата ми иска
и мечтае със радост най-сетне да купи,
от тубата с крем стимулант ще изстискам
и малък вибратор за моето дупе.

Омръзна ми сам да се будя в кревата,
затова ще си взема и гадже от гума,
ще я пълня със пясък и стъклена вата,
а тя ще се смее, без да каже и дума.

Ех, да си взема заплатата само,
ще ми стане приятно да се връщам във къщи,
ще се любя доволен, ще се любя със плам –
няма женски капризи, няма кой да се мръщи. 

***

Нашата вечеря

Ще дойдеш, знам, ще дойдеш за вечеря
ала не бързай и със соса намажи ме.
Да се спася ще се опитам и високо ще се покатеря
но ти не се смущавай – здраво завържи ме.

Ще съм приготвена за тебе предварително
ощавена, опушена, поръсена с подправки
с лимон ще се полея абсолютно задължително
ще се закича с чубрица и незабравки.

Ще съм помислила докрай за тебе
тавата със масло ще ти намажа
разресана със лосион и гребен
със дивисил ще се гарнирам даже.

На теб остава обработката топлинна.
В тавата трепетно положи ме удобно.
Ще греят в гостната два свещника старинни
ще се душа и ще гърголя белодробно.

Ще мяука истерично котката
и ще се мята шашната от скръб
ще я накараш пак да стане кротка
- със недопечено от сочния ми гръб.

Да ти е сладко после и дано съм вкусна.
Усмихнатата ми глава ще гледа печено.
Ще се уригваш вяло и отпуснато
и ще си спомняш нашата вечеря вечно.